Пергаментът е една от най-широко разпространените основи за нанасяне на текст, създадена от специално обработени кожи. Най-често използвани са кожи на животни от овце, телета и кози. Според едно предание за да се умножат по брой ръкописите в Александрийската библиотека и да надмине по ученолюбие пергамския цар Евтимий, египетския владетел Птоломей II забранил да се изнася папирус в други страни. Тази забрана станала причина малоазийският град Пергам да се превърне в доминиращ център за производството на пергамент. Търговията се развива до такава степен, че възниква легенда, според която пергаментът е бил изобретен в Пергам. Това сведение, произхождащо от писанията на Плиний Стари („Естествена история“, книга XIII, 69–70), във висока степен е невярно, защото пергаментът е бил използван в Анатолия, Египет и други места преди възхода на град Пергамон. В началните години този материал се наричал дифтера (гр.) или мембрана (лат.). По-късно пергаментът получава наименованието си именно от Пергам, но не поради това, че производството му започва от този град, а защото там се произвеждал негов висококачествен, светъл и фин вариант. Като основа за нанасяне на текст той се е използвал във вид на свитъци, а по-късно във форма на кодекси. Постепенно пергаментът измества папируса и се превръща в новия стандарт, доминирайки векове наред, до изместването му от хартията.
Днес в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ има запазени 184 ръкописи и фрагменти, изписани върху пергамент, които са добре проучени и описани. Най-ранният е Енинския апостол от края на Х началото на XI век, който е включен в регистъра „Паметта на света“ към ЮНЕСКО. При работата по проекта „Крехкостта на документалното наследство: изследване на разрушенията в колекциите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в рамките на проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ при издирването на разрушения в книжни тела и документи експертите, водени от знанията си, предвиждаха, че пергамент ще бъде открит единствено в ролята му на основа за писане. Оказва се, че не малка част от колекциите с редки и ценни старопечатни латински, френски и др. книги пергаментът е използван като материал за изработка на подвързии. При някои от тях пергаментът е използван като облекло за корици и капаци, а при други ‒ самостоятелно, напомнящо на мека корица на съвременна книга. Впрочем тази традиция в книговезването е често срещана в Западна Европа. Прегледаните книги се оказаха любопитни находки, които тепърва ще бъдат изучавани от различни специалисти. Те са свидетелство за богатството на колекциите, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
