Изследване на част от водните съоръжения – воденици, тепавици и долапи

Изследване на част от водните съоръжения – воденици, тепавици и долапи – в района на гр. Трявна през ХІХ век

Дата на публикуване

20.02.2026

В рамките на проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, по който Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е основен партньор, доц. Гергана Георгиева от Историческия факултет на ВТУ в партньорство с д-р Ирина Димитрова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна осъществи изследване на част от водните съоръжения – воденици, тепавици и долапи – в района на гр. Трявна през ХІХ век.

Проучването е реализирано в рамките на Работен пакет 1, Проект 1 „Историята на местата / Местата на историята. Културно-историческо наследство в поречието на р. Янтра – пътища, селища, поминъци“. В него водните съоръжения са разгледани като ключов фактор за икономическото развитие на възрожденска Трявна, като се акцентира върху ролята на водната енергия за развитието на занаятчийските и протоиндустриалните производства в региона. На основата на данни от непубликувани османски регистри от 1845 и 1869 г. се проследяват броят, териториалното разпределение и доходността на водениците и долапите, както и социалният профил на техните собственици.

Анализът разкрива предприемаческото мислене на местните общности и подчертава значението на водата като устойчив ресурс и показател за икономическа динамика. Резултатите от изследването бяха представени под формата на доклад на Третата национална кръгла маса „Непознатите Балкани“ на тема „Изпървом бе водата“, организирана от Института за балканистика с Център по тракология при БАН.

доц. д-р Гергана Георгиева, изследовател R3

Исторически факултет на Великотърновски университет

Разгледай още

На 31 март 2026 г. с лекция на проф. д-р Горица Найденова „Документиране и архивиране на традиционна музика в България до края на 40-те години на ХХ век“ беше възобновена дейността на постоянния семинар „Изкуствознание, архиви и интернет. История и перспективи“. Семинарът е част от дейностите на екипа, работещ върху темата „Културното наследство в архивите на Института за изследване на изкуствата: Интерактивна карта на изкуствата в България II“ (част от проекта „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, BG16RFPR002-1.014-0011).

Секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при ИЕФЕМ – БАН ви кани на семинар на тема „Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“.

Фридрих Ницше е един от най-известните и влиятелни философи, оказал огромно влияние върху европейската мисъл през XIX- XX век. Едно от най-емблематичните негови произведения е философската поема „Тъй рече Заратустра: книга за всички и никого“, която се състои от няколко части, публикувани на немски език в периода 1883-1891 г.

На български език книгата е превеждана от трима различни преводачи: Димитър Дечев, Мара Белчева и Жана Николова-Гълъбова. През 1905 г. първите две части на изданието са публикувани на български език в превод на Димитър Дечев, който в този период е учител. Изданието е в две части и е публикувано в София от печатницата на Ст. Атанасов.

На 30 март 2026 г. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките бе представена работата по албум с фотографии на традиционно облекло от края на ХIX в., която се осъществява по проект BG16RFPR002-1.014-0011 „Устойчиво развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Събитието бе в рамките на семинар „Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“ на секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“, ИЕФЕМ – БАН.