Изследването представя три аспекта на методологическата работа в изследванията за Древна Тракия, които имат по-широко принципно значение извън конкретните географски измерения. В първата част са представени възможностите за проследяване на развитието на научните знания, станали възможни благодарение на новата дигитална среда. Направени са съответно отделни допълнения и уточнения по отношение на интереса към земите на Древна Тракия преди началото на XIX в. Втората част е съвсем лаконична и акцентира върху необходимостта от висока осторожност при анализа на етноними, като се отчитат особеностите на ендонимите екзонимите. Третата част визира от една страна необходимостта от задължителна автопсия на кодексите, тъй като често при печатното им издаване са допускани сериозни необосновани промени, от друга страна е фокусирана върху оценката на Тукидид като личностна позиция и съдба, – съответно – тяхното неизбежно отражение върху характеристиките на неговата „История на Пелопонеската война“.