Развитието на социално-политическите системи в предмодерните времена преминава през различни етапи и един от тях културната антропология и етнологията маркират чрез термина „ранна държава“. По правило той се явява след т.нар. чийфдъм и предшества зрялата държава. На основата на различни изследвания са проследени редица съществени характеристики на този тип държавност. В него се откриват някои от по-старите (характерни за чийфдъма) форми на организация и власт, но са откроими редица от типичните за ранната държава специфики: ясно отграничим център на власт; наличие на административен апарат; способност да се налага чрез легитимно насилие определена политика от центъра към перифериите; поддържане от центъра на баланс между аристократи „по рождение“ и такива „по заслуги“ ит.н. Взети в целостта си, всички те придават по-голяма стабилност и трайност на този тип политическо организиране.